«

»

Разпечатай това Публикация

Нашият патрон-професор Марин Дринов

Професор Марин Дринов е един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките.

Той е роден на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище.

Произхожда от будно занаятчийско семейство. Неговите по-малки братя, Найден и Пейо, са членове на революционния комитет от 1870 г. Ханът им е използван за убежище, а самите те участват в Априлското въстание. Завършва взаимното и класното училище в Панагюрище. Негови учители са Ат. Чолаков, С. Радулов, Ю. Ненов. През 1855-58 е подучител във взаимното училище заедно с Н. Бончев. От 1 септември 1858 до март 1861 живее в Южнославянски пансион в Киев и посещава философския клас на Семинарията. Следва в Историко- филологическия факултет на Московския университет (1861-65) . Като домашен учител в семейството на княз Голицин (1865- 70) пътува и живее в Австро-Унгария, Франция, Италия и Швейцария, където изучава исторически архиви и събира материали за българската история. През 1869 взема участие в основаването на Българското книжовно дружество в Браила и е избран за негов председател. През същата 1869 г. завършва един от основните си трудове – “Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история”. Дринов издава и друг свой основополагащ за родната наука труд – “Исторически преглед на Българската църква от самото й начало и до днес”.

През 1872 защищава магистърска дисертация в Московския университет на тема „Заселение Балканского полуострова славянами“. На следващата година е назначен за доцент по славянознание в Харковския университет. През 1876 защищава докторска дисертация „Южные славяне и Византия в X веке“ и става професор.

През Освободителната война е вицегубернатор на София (1877-78), а в привременното правителство – управляващ (министър) Отдела на народното просвещение(1878-79).

Марин Дринов издава Привременен устав на народните училища (29.08.1878г.) и създава инспекторат за организация и контрол на учебната дейност. Дринов участва в основаването на Софийската публична библиотека през 1879г. – днес Народната Библиотека Св.Св. Кирил и Методий. Преди смъртта си й завещава личната си сбирка от 3000 тома. Той е безспорният пионер на българската историческа наука като строга научна дисциплина и е сред най-известните славяноведи на 19-и век. Трудовете му имат принос за развитието на византинистиката, историята на балканските народи, етнографията, езикознанието, литературознанието, фолклористиката. Избран е за член на академиите на науките в Санкт-Петербург, Прага, Краков, Загреб. Пише за Кирил и Методий, за техните ученици, Евтимий Търновски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, за българските печатари през 16 век, българската литература от 19 век, за новобългарската азбука. Насърчава млади учени като К. Иречек, Т. Балан и други. Марин Дринов е изтъкнат славяновед. Като учен написва над 100 труда, основани върху старателно проучени извори, като не малка част от тях са на руски език. Той събира и обнародва народни песни, прави етнографски и фолклорни проучвания; сътрудничи на вестници и на „Периодическо списание“, като в някои публикации се подписва с името на своя род – Божков. Умира на 28.02.1906 г. в Харков, а родната му къща в Панагюрище е превърната в музей.

Постоянен линк към тази тема: http://3coy.eu/wordpress/?p=20